С приемането на бюджета за следващия програмен период, съответните органи на Европейския съюз, за пореден път насочиха огромни средства към нерентабилни, според нас, направления.

Намаляване на средствата по кохезионната и общата селскостопанска политика и увеличаване на парите за климата и програмите за изследвания, иновации и образование - така накратко изглежда бюджета за следващия 7 годишен период между 2020-а и 2027-ма година. За кохезия ще бъдат заделени малко над 0.3 на сто от брутния национален доход на 27-те страни-членки, като за миналия седемгодишен период процентът е бил почти 0.4 на сто. Още по-голямо свиване има при селскостопанската политика, за която са предвидени почти толкова при над 0.4 на сто за периода 2014-та-2020-та. За сметка на това ще се увеличат разходите по програми за изследвания и иновации и образование като "Хоризонт 2020", "Еразъм +", за управлението на границите, фонда за сигурността и създаването на нови програми като "Цифрова Европа" и фонда за отбрана. Дългосрочният бюджет се равнява на 1.11 % от брутния национален доход на 27-те страни-членки.

На първо място депутатите искат повече пари смятайки, че предложението на Комисията бюджетът да се равнява на 1.1 % от брутния национален доход на 27-те страни членки след Брекзит е недостатъчно и би направило ЕС неспособен да изпълни своите политически ангажименти. Призовава се за покачване на нивото на финансиране на 1.3 % от брутния национален доход. Депутатите се обявяват против съкращения на средствата за ключови програми на ЕС като тези за кохезионната политика и селскостопанската политика, Европейския социален фонд и Инициативата за младежка заетост, като в същото време Парламентът настоява за съществено увеличение на средствата за политиката за климата. Това ще рече, че се искат повече пари за крайно непродуктивни дейности, като се продължи и с очевидно неуспешните (особено за България) такива.

Постъпленията в бюджета ще са в размер на 168.7 милиарда евро. Това е с 1.5 % повече, отколкото в бюджета за 2019 г. Сумата на финансовите постъпления е компромис между искането на Европарламента за 171 милиарда евро и желанието на държавите от съюза за приходна част от 166.8 милиарда. Общата сума на разходите ще бъде 153.6 милиарда евро - с 3.4 % повече отколкото през 2019 г. Увеличени са разходите за защита на климата, за борба с безработицата сред младежите и внедряване на цифровите технологии. Като изключим първото другите неща звучът добре на пръв поглед, но като се има предвид идеята за прекратяване на финансирането на изкопаемите горива и намаляването на парите за земеделие се оказва, че "далновидните" политици са предвидили през следващите години населението на Европа да се моли за слънце и вятър от възобновяемите енергийни източници, защото ако ги няма ще трябва да се внася газ на предполагаемо високи цени, може би и още по-скъпия втечнен газ от САЩ, предвид сегашните отношения с основния вносител - Русия.

Като цяло бюджетът на Европейския съюз се определя в основаващите договори на съюза: Договор от Лисабон (или Договор за функционирането на Европейския съюз) и Договор от Маастрихт (или Договор за създаването на ЕС). Бюджетът за всяка отделна година е част от дългосрочен план на разходите, наричан „финансова рамка“. Рамката е седемгодишна и позволява на ЕС да планира програмите за разходи за няколко години напред. Годишният бюджет се определя в контекста на седемгодишните финансови рамки от Съвета на Европейския съюз, т.е. от представителите на държавите-членки, както и от пряко избрания Европейски парламент. Европейската комисия внася предложението за бюджета в парламента и също така отговаря за неговото изпълнение. Една много съществена част от бюджета, по-специално селскостопанските разходи и разходите за сближаване, се изпълнява съвместно с държавите-членки. В зависимост от разходните схеми националните администрации могат да отговарят за съставянето на разходни стратегии, за избора на бенефициенти и проекти, а също и за извършване на плащания. Приходите в бюджета идват основно от три източника: митата върху стоките, внесени от страни извън ЕС (правителствата си запазват 25% за покриване на разходите от събирането им); отчисления от данъка добавена стойност, който е хармонизиран за всички страни и вноски на всяка страна-членка, които са процент от брутния национален доход на страната БНД (на английски: Gross National Income, GNP). Този процент може да е най-много 1.23 %. Съотношението на отделните източници за 2010 г. е: 14 милиарда евро от ДДС и 92.7 милиарда евро от вноски от страните. Други източници на приходи са: данъците, събрани от служителите в европейските институции; глоби, наложени за нарушаване на законодателството по конкуренцията; вноски по някои от програмите на държави извън съюза. Европейската сметна палата контролира отчетите и изпълнението на бюджета на Европейския съюз. Нейната задача е да извършва независим одит на набирането и разходването на финансовите средства на Европейския съюз и да дава оценка за начина, по който европейските институции изпълняват бюджета. Палатата следи за правилното документиране, законното и правомерно извършване на финансовите операции, като целша е гарантиране на икономичност, ефективност и ефикасност на управлението. Това дали една страна е нетен вносител или получател на средства от европейския бюджет варира с времето. Съществуват различни начини за изчисления, например в зависимост дали се включват административните разходи или не. Освен това могат да се използват абсолютни числа (според които например най-голям вносител е Германия), пропорцията спрямо БВП на страната (в такъв случай най-голям вносител е Дания) или пък сумата на човек от населението (отново начело е Дания). Различните страни използват различни методи, за да представят страната си в най-изгодна светлина.

Поредния бюджет на съюза е триумф на неадекватната европейска администрация, отделила голяма част от парите на европейските данакоплатци за собствената си издръжка и за икономически нецелесъобразни, но за сметка на това много популярни сред незапознатите с действителността (или използващи я за лични и корпоративни интереси) еропейски граждани. Недалновидната бюджетна политика на европейските управляващи продължава негативната тенденция на Европейския съюз, която го превръща в перманентен длъжник, унищожаващ конкурентноспособността на предприемчивите си граждани (за което вече е открито подиграван от политици на развиващи се страни, включително и такива които подпомага) и поддържащ изкуствено висок жизнен стандарт за сметка на непрекъснато увеличаващо се количество на заемите на всички нива.