Демографската ситуация в България е обект на много проучвания и е определяна както като криза, така и като трансформация, дори и в селата.

Според доц. Михаил Мирчев съвременната демографска криза в България има своите ярко демонстрирани количествени и качествени параметри. Количествените параметри могат да се синтезират до няколко основни и структуроопределящи: ускорено свиване броя на населението; бързо повишаване на средната възраст и остаряване на населението като цяло (освен това и поляризирано в различни райони на страната); критични стойности вече имат коефициентите за демографско заместване и за демографско и трудово натоварване; има рязка дестабилизация на семейно-брачните модели; има висока заболеваемост, натрупващ се масив от хора с ниска и проблематична жизнеспособност, трудоспособност, способност за пълноценно възпроизводство.

Количествените параметри на демографския срив в България от последните 15-18 години имат ярко диференциран стратификационен профил. Елитите и високите средни класи възпроизвеждат относително добре, както своето количество, така и основните елементи на човешкия си капитал. Обратно, при средните и ниските слоеве на средната класа се осъществява извънредно бързо, и болезнено, и запушващо икономиката, и деформиращо обществената структура, свиване и пропадане. При тях в най-голяма степен се сви и се свива детеродната норма - и субективно като нагласи, и обективно като житейска реалност. От техните професионални и граждански среди е най-голямата маса на емигриращите и оставащите да живеят в чужбина. Цялостната картина на демографски срив в зоната на средните класи от 15 години изглежда като натрупваща се демографска катастрофа. Ниските социализирани - работнически, чиновнически, земеделски, обслужващи - слоеве също имат относително добро демографско възпроизводство. Но с намаляващо качество на образоваността, с примитивизиране на културата, с натрупване на голяма безработица, на асоциалност и лумпенизация. В зоната на крайната бедност ("абсолютна бедност", "мизерия", под изчисляваните граници на бедността), обратно, има в пъти по-висока норма на раждаемост. В повечето случаи това е раждаемост, която, от една страна, помпа общото число и коефициенти на раждаемостта в България, но от друга страна - бързо увеличава дела на деца и младежи, бъдещи граждани, които са затиснати от заобикалящата ги деформираща бедност, от масова малограмотност и неграмотност, от масова лумпенизация и асоциалност.

Сред образованите общности и средните слоеве има бързо покачване на възрастта на първо раждане, става дума за така нар. "отложена раждаемост" до и над 30 години на младата жена. Обратно, най-ниските и маргиналните слоеве имат масова "ранна детска" раждаемост. Така детеродната норма не само се различава в пъти, но се получава и едно изпреварване - вече с цяло едно поколение - на ниско-статусната раждаемост спрямо средно- и високо-статусната раждаемост. Българската икономика се нуждае от качествена работна сила - образована и квалифицирана, културна и възпитана, социализирана и интегрирана. Това е качествената страна на пряката връзка между демографските процеси и възходящата или запушената перспектива за икономиката ни.

Съвременната демографска криза в България има своите ярко демонстрирани количествени и качествени параметри. Количествените параметри могат да се синтезират до няколко основни и структуроопределящи, като ускореното свиване броя на населението. Става дума за намаляване броя на населението за 20 години с 25-30%. Възпроизводствената основа на поколенческата пирамида се свива наполовина. Първо, това се дължи на двойно свитият за 20 години брой на годишните раждания и на детеродната норма; още, поради запазването на висока детска смъртност при тези намалени раждания; и още, поради отлагането на ражданията за по-висока възраст. Второ, намаленият брой се дължи и на масовата и продължаваща емиграция. Чрез емиграцията си България изнася активен фертилен контингент, по този начин изнася раждаемост, изнася активно и производително население по принцип - активно сега, но и в поколенческа перспектива. Мащабът и дълбочината на демографската криза в България ("срив", "катастрофа") не могат да бъдат разбрани и перспективно оценени без отчитането на деформиращия възпроизводствен ефект от емиграцията. Именно емиграцията - продължаваща вече 2-ро десетилетие, нейният поколенчески и стратификационен профил, фактическият й обем от над 1 млн. души в активна възраст - прави демографската криза в България катастрофична. Подминаването на емиграционния демографски фактор всъщност е отказ от реализъм и замъгляване на истината.

Наблюдава се и бързо повишаване на средната възраст на населението, остаряването му цяло, особено на оставащото да живее тук в България и заедно с това - полярна диспропорция между регионите в страната по възрастов профил. В няколко големи града, заедно с няколко специфични райони с малки градове има концентрация на млади хора. Там застаряването е със забавен темп, структурата на населението по възраст е в общо-европейски стандарт. Обратно, в останалите райони на страната, включително в повече от половината големи областни градове, остаряването протича с екстремно ускорени темпове - става масирано източване на младите хора и бързо не просто намаляване, а затихване на раждаемостта. Тук населението не просто относително застарява, на много место то има или придобива старчески профил. Между тези два типа райони в страната се получава поляризация - с всичките й икономически, политически, общностни и цивилизационни проекции. Възрастовата поляризация генерира обществена поляризация. Наличието на млади и активни поколения дава граждански шанс за бързо икономическо и социално развитие, догонване на европейските стандарти, модернизация като цяло. Обратно, недостигът и липсата на млади поколения задържа икономическото развитие и връща икономиката към примитивни форми. А това е удобна гражданска основа за маргинализация и за установяване по места на ретроградни форми на "новото средновековие".

Също така критични стойности вече имат и коефициентите за демографско заместване (60-64-годишните спрямо 15-19-годишните), както и за демографско и трудово натоварване - масата на хората в трудоспособна възраст спрямо критично намаляващите хора в под-трудоспособна и същевременно спрямо бързо набъбващата маса на хора в над-трудоспособна пенсионна възраст. Наред с това е и негативната тенденция сред хората в трудоспособна възраст - така наречената "работна сила" да намалява като процент. Първо, поради увеличаването на хората в активна възраст, които не работят, но и не търсят работа; второ, поради демотивирането на много безработни да се регистрират като безработни; трето, поради механизма за наказателно отписване от списъка на безработни; четвърто, поради отиването в емиграция или за краткосрочна работа в чужбина на голяма част от фактически безработните у нас. В края на краищата става дума за огромната гражданска маса, която не е включена в общественото производство, не участва при създаването на обществените блага и принадена стойност, т.е. по една или друга причина не участва в общността на производителното население, а единствено в общността на консумативното население. По тази линия икономическото натоварване на работещите у нас нараства средно на един работещ. Това създава допълнителен стресов фактор, който изтощава хората. Това е фактор, който задържа раждаемостта и създаването на семейства, особено брачни. Това е пряка причина за недостига на нужните попълнения в социалните фондове - за преквалификация, за здравно и пенсионно осигуряване, за майчински и детски добавки, за подпомагане на старите хора, за подпомагане на бедните и болните. Проблемът е очевиден, но засега не е артикулиран достатъчно ясно в статистически коефициенти. Става дума за пропорцията между работещото и производителното спрямо консумативното население. С необходимост да се отчита и качественият разрез - пропорцията между високо-производително работещо спрямо ниско-производителното работещо население.

Има рязка дестабилизация на семейно-брачните модели - моделите на морализирана моногамност в двуполови семейства, които са с официален брак, с раждане на деца, със съвместно и отговорно отглеждане на децата от двамата родители, живеещи в едно домакинство. Тези модели вече 2 десетилетия са подложени на бърза и масирана ерозия. Това е обективен цивилизационен процес - при съвременния манталитет на индивидуализма и мобилността. Но в същото време той е изкуствено ускоряван от социалното инженерство чрез индустрията на масовата култура и глобалната пропаганда. Медиите и масовата култура систематично и целенасочено атакуват масовата психика и съзнание чрез морално и идеологическо подценяване на тези традиционни семейно-брачни модели и пропагандирането на техни алтернативи. "Невро-маркетингът" и манипулирането на масовата психика и съзнание тук действат с голяма сила и последователност. Настъпателно се пропагандират и бързо се масовизират обратните модели - не-семейни, анти-брачни, без деца, еднополови партньорства, с разделено домакинство, с разделено родителство, деца със "самотен" родител, деца в среда на краткотрайни партньорски събирания и раздели. Семейството днес масово губи своята основна ценност - стабилността и устойчивостта си като интимна общност, продължителността и кумулативността на отношенията в него, ролята си на защитена и обгрижваща среда, в която човек намира солидарност и близост.

Има висока заболеваемост, натрупващ се масив от хора със здравни проблеми, които рязко снижават и проблематизират тяхната трудоспособност, и общо тяхната жизнеспособност за интеграция в обществената среда. Здравните проблеми съвсем не са само едностранчиво физически. Те очевидно са и емоционално-психични. Още, са и интелектуално-рационални. И поведенческо-волеви. Накрая, те са и социално-интегративни. Всичко това са елементи на здравното благополучие на хората и нито един от тях не може да бъде пренебрегван. Натрупването на здравни проблеми, вкл. на нивото на "социалното здраве", днес увеличава дела на населението, което има ниска и проблематична жизнеспособност, оттам ниска и проблематична трудоспособност и неконкурентоспособност, в края на краищата - ниска способност за пълноценно възпроизводство.

Всичко това налага необходимостта от спешни мерки за възстановяване на демографския потенциал на българското население.