Отделът за населението към ООН излезе с доклад, според който през 2050 г. населението в България ще бъде с 27.9 % по-малко от това през 2015 г.

Тези тревожни данни се потвърждават от още две изследвания по темата. Прогнозите на Националния статистически институт на Република България показват, че при най-вероятния сценарий населението в България след 35 години ще бъде 5 813 550. Очакванията на Евростат са, че през 2080 г. населението ще спадне с цели 37 %. Това бедствие обаче ще застигне с подобен мащаб и други държави — членки на ЕС като Гърция, Португалия, Словакия и Латвия, чието население също ще намалее с около една трета.

България е с най-ниска продължителност на живота в Европейския съюз, следвана от Латвия. В страната ни хората живеят средно 74.8 години, показват данните на Националния статистически институт за периода 2016 - 2018 г. С най-висока продължителност са Испания (83.4 години) и Италия (83.1 години). Според експерта по демография доц. Георги Бърдаров фактите обаче наистина са такива, като абсолютният брой население и намаляването му не са основна причина за това. Проблемите са в структурите и в много високата обща смъртност, но най-големият проблем е отливът на млади хора в чужбина. Доц. Бърдаров допълва, че това е срамно и обидно, тъй като такава смъртност имат регионите с болестни пандемии и военни конфликти. В България нищо сензационно и различно не се случва, за да има такива резултати. Комплекс от фактори, като доходите, здравеопазването, начина на живот и стреса оказват влияние. Всеки един фактор в здравеопазването оказва влияние, тъй като имаме най-ниската продължителност на живот и най-застаряващото население. Експертът смята, че политиката пряко влияе на демографията и ако държавата ни си оправи икономиката, тази демографска криза също ще се оправи.

Хората се концентрират в шест големи града, трудовият пазар е в криза, технологиите формират едно бъдеще, в което България ще има сериозни проблеми. Новото изследване на Георги Бърдаров и Надежда Илиева от БАН отново задейства познатия медиен рефлекс. Според Ивайло Дичев със силната метафора "Демографската пустиня" авторите успешно са характеризирали националната депресия. Всички знаем, че България се обезлюдява, но образът на територия, която само след дванайсет години ще е 60 % демографска пустиня (под десет жители на квадратен километър), естествено ще стресне всекиго. Ако бяха употребили някаква друга метафора, например екорезерват, щеше да звучи доста по-ободряващо. Тъжно е, че селища изчезват, защото хората все по-масово мигрират към шест големи града в страната.

Демографският срив е по-скоро проблем за пазара на труда. Георги Бърдаров е сред малкото, които обясняват какво е демографски преход: онзи необратим процес, при който раждаемостта спада успоредно с нарастването на стандарта. Навсякъде, във всички общества. И в това няма особена трагедия, тъкмо напротив – то е знак за развитост на обществото. Раждаемостта в България от 1.53 на жена съвсем не е ниска в сравнение с другите европейски страни. Проблемът е високата смъртност и хроничната емиграция. Разбира се, стимулите за раждане на повече деца са хубаво нещо. Докладът обаче припомня един факт, който сякаш не интересува българските медии: въпреки сериозните пари, които изплащат за раждането на дете в Русия и Унгария, резултатът се измерва в едни пренебрежими десети от процента, а прирастът си остава все така отрицателен. Знаем също така, че родените сега са инвестиция за след 20 години – и вероятно ще растат в споменатата „пустиня“. Идеята да върнем българските емигранти, като им дадем по-високи заплати, е медийно клише, което авторите на изследването сякаш не са подложили на критичен анализ. Ако работодателите имаха пари, щяха да дават. Но за да имат, трябва да се завърти производството, а за това пък няма хора. Виж, ако държавата реши да подпомага завръщащите се с жилища, оземляване, кредити - това вече е друг разговор.

Голям демографски въпрос е и дали технологическото развитие няма да направи човешките същества излишни. Не само шофьори, полицаи и секретарки, но и лекари, инженери, юристи. Ако утре всичко ще върши изкуственият интелект, защо изобщо да се тревожим, че територията се обезлюдява? Ще си караме четвъртата възраст пред телевизорите и някакъв робот ще ни сменя памперсите. А наоколо 60 % чиста природа. Според Ивайло Дичев от хора ще има нужда – роботите няма да направят излишни само определени групи вътре в страните – те ще маргинализират цели държави, които не успяват да се адаптират към новата икономика, а една такава държава рискува да стане България.

Застаряването на нацията, социалните неравенства и миграцията са сред водещите фактори, които задълбочават демографската криза в страната. Това сочи изследване на учените от Българската академия на науките. Те прогнозират, че след 30 години всеки десети българин в страната ще бъде на възраст над 80 години. България няма да изчезне, уверяват учените от Института за изследване на населението и човека при БАН. Най-лошата прогноза предвижда до 2040 година населението на страната да намалее до 5.8 млн. души, ако правителството не предприеме мерки за преодоляване на кризата.