предупреждение: Това е студентски проект, а не истински уебсайт на политическа партия и хората в него са измислени!
warning: This is a student's projeject, not a real political party website, and people there are fiction!
Според нас развитието на икономиката трябва да се остави основно на икономическите субекти. Правителството и законодателните органи трябва да осигурят олекотена данъчна рамка и намалена административна тежест, но докато първото условие е сравнително добре изпълнено, то административните пречки пред бизнеса са доста сериозни и играят крайно негативна роля за неговото развитие.
Относно вътрешните работи и по-специално полицията, основните усилия трабва да бъдат насочени главно в две посоки, първата от които е разбира се оптимизация на администрацията и управленските структури, но успоредно с това трябва да се насочат усилия към улесняване на редовите полицаи при изпълнение на служебните им задължения.
Една народна мъдрост гласи, че който не издържа своя армия рано или късно ще издържа чужда. От друга страна партията поддържа политики на ограничаване на бюджетните разходи. Всъщност двете неща не са толкова несъвместими, колкото изглеждат на пръв поглед, особено що се отнася до Министерство на отбраната, което би могло да бъде не само бездънна неефективна яма за бюджетни средства, но и да генерира значително количество приходи.
Правосъдната ни система е в меко казано лошо състояние и за съжаление метафората от поставената картинка е по-скоро евфемизъм. Предстои огромна работа, която щеше да ни отнеме много време дори да имахме абсолютна власт и квалифицирани кадри, но за съжаление не разполагаме и с двете, така че ще конценрираме усилията си основно върху промяна на законодателството, а също и в опити за въвеждането на системи за контрол на персонала от типа на HRM (Human Resource Management) системите където е възможно.
Науката и културата са областите които могат да поемат огромно количество средства и да се получи непропорционално малък продукт, но също така с целево дългосросчно влагане, могат да се постигнат много добри резултати в средносрочен и дългосрочен план. Това може да се постигне чрез система от финансови стимули и данъчни облекчения.
Масмедиите и комуникациите се развиват толкова бързо, че на пръв поглед е невъзможно да се разбере какво ще стане със сектора в най-кратък срок. Това обаче е само на пръв поглед. В действителност нещата въобще не са чак толкова непредвидими, осбено след добре направен анализ.
Образованието е една от сферите, където има сериозна и продължаваща деградация, а мерките взимани от отговорните институции в повечето случаи я задълбочават. Трябват спешни оперативни, тактически и стратегически мерки, като пример за първите може да бъде лека промяна в делегираните бюджети (субсидията на ученик да се изплаща само на училището където е записал учебната година до края и да не се намалява ако детето повтаря класа), за вторите постепенната им отмяна, а за третите - преминаване от очевидно нереалните, непродуктивни и натрапени ни цели за нуво отпадане на учащи от образователната система, към повишаване качеството на образованието на тези, които остават в нея.
Демографската криза в която се намираме е колкото следствие на масовата емиграция на млади хора, толкова и на ниската раждаемост. За съжаление по-голяма част от провежданите до сега държавни политики спрямо семейството, което е всепризната доказала се като успешна институция за отглеждане и възпитание на бъдещите поколения, дават негативен за него резултат. Вече от няколко години броят на децата отглеждани в семейства на разделени или самотни родители е по-голям от тези отглеждани в т.нар. нормални семейства с по двама родители. Трябва да бъдат взети спешни мерки за спасяване на семейството, защото тенденциите въобще не са в негова полза.
България е член на Европейския съюз от 1 януари 2007 година, но това не помогна особенно на нашата икономика, напротив многото регулации и изисквания доведоха до западане и фалити на не едно предприятие. Крайно време е страната ни да възприеме позиция на защита на собствените си интереси, а не само да треперим, че ще ни спрът субсидиите по някоя от и без това не много ефективните за нас програми.
Светът се развива и глобалната картина се променя, а това, че не я виждаме е на път да ни изиграе поредната лоша шега и за сетен път да се озовем в неперспективната част от света. Непрекъснатото ни посочване на високия стандарт на живот на западните общества ни пречи да забележим, че последните изпадат във все по-голяма дългова зависимост за да поддържат този стандарт, а всъщото време бързо развиващи се страни като Китай и страните от Югоизточна Азия стават все по-силни икономически и политически.
Пътната инфраструктура е едно от малкото неща, кото претърпяха положителна промяна и продължават да се развиват успешно. Друг е въпросът за средствата отишли за строителство на пътища и каква е чистата икономическа изгода от тях. В същото време не можем и да не си зададем въпроса защо железопътният транспорт постепенно е изтикван на заден план и няма ли начин той да бъде успешно развит.
През последните три десетилетия аграният ни сектер непрекъснато запада. Произвеждаме все по-малко земеделски стоки, а делът на селското стопанство в Брутния ни вътрешен продукт непрекъснато намалява. Разбира се има и много положителни примери в сектора, но трендът като цяло е отрицателен, а влизането ни в Европейския съюз, въпреки първоначалните обнадеждаващи резултати, като цяло не помогна този тренд да бъде преодолян. За това ни трябва цялостно преосмисляне на селскостопанската ни политика.
Свидетели сме на непрекъснато натякване относно промените в климата и отрицателната човешка роля в тях. След това ни се втълпява, че трябва да направим нещо за да спасим природата. Това като цяло не звучи зле, но за съжаление политиките които ни се промотират като "зелени", "устойчиви", "еко" и т.н., в повечето случаи въобще не подпомагат природната среда, а понякога са по-вредни за нея от традиционните им алтернативи. На всичко отгоре тези политики излизат доста скъпо на тези които плащат за прилагането им, от което се облагодетелства един много малък кръг, обслужващ въпросните политики. Типичен пример за криворазбрана екология в енергетиката е отношението към атомната енергия - демонизирана от самозваните природозащитници, всъщност тя е един от най-евтините и чисти начини за производство на електроенергия.