Демографската ситуация в България въобще не е радостна и спешното подпомагане на семейството е едно от важните неща които трябва да бъдат направени за обръщане на негативната тенденция.

Отново си позволявам да се облегна на трудовете на доц. Михаил Мирчев, според когото има рязка дестабилизация на семейно-брачните модели - моделите на морализирана моногамност в двуполови семейства, които са с официален брак, с раждане на деца, със съвместно и отговорно отглеждане на децата от двамата родители, живеещи в едно домакинство. Тези модели вече 2 десетилетия са подложени на бърза и масирана ерозия. Това е обективен цивилизационен процес - при съвременния манталитет на индивидуализма и мобилността. Но в същото време той е изкуствено ускоряван от социалното инженерство чрез индустрията на масовата култура и глобалната пропаганда. Медиите и масовата култура систематично и целенасочено атакуват масовата психика и съзнание чрез морално и идеологическо подценяване на тези традиционни семейно-брачни модели и пропагандирането на техни алтернативи. "Невро-маркетингът" и манипулирането на масовата психика и съзнание тук действат с голяма сила и последователност. Настъпателно се пропагандират и бързо се масовизират обратните модели - не-семейни, анти-брачни, без деца, еднополови партньорства, с разделено домакинство, с разделено родителство, деца със "самотен" родител, деца в среда на краткотрайни партньорски събирания и раздели. Семейството днес масово губи своята основна ценност - стабилността и устойчивостта си като интимна общност, продължителността и кумулативността на отношенията в него, ролята си на защитена и обгрижваща среда, в която човек намира солидарност и близост.

Доцент Мирчев показва, че количествените параметри на демографския срив (не просто криза) в България от последните 15-18 години имат ярко диференциран стратификационен профил. Картината в основните страти е различна, с очевидни тенденции към поляризиране. Това означава, че основните страти имат различаващи се норми на възпроизводство. Съответно тяхната тежест и значимост в общата структура на обществото е устойчива или неустойчива, е бързо нарастваща или намаляваща, е в унисон с интересите на обществото и държавата като цяло или е в тяхна вреда.

Елитите и високите средни класи се възпроизвеждат относително добре и пълноценно. Количествено, като брой - вероятно с тотален коефициент на плодовитост близък до нужния за просто възпроизводство (между 1.6 и 1.8). Наред с това, и качествено, те възпроизвеждат стабилно своя човешки капитал. Сред елитите и високите средни слоеве на професионалистите и управленците се възражда икономическата и социалната значимост на семейството и брака. Това вече ясно пролича след опита от хаотичните 15-18 години Преход. Капиталът и властта предполагат наследяване и предаване на близки хора, ценностно осмисляне и мотивиране чрез близките, децата и внуците, чрез родовото продължаване. Битието на богатството, властта и престижа предопределят ценността на брака и семейството, на децата и кръвната приемственост. Залогът е удържане на високия си статус и институционалната си интегрираност. Същата потребност, дори в още по-изявен личностен човешки план, има сред професионалистите. Не имат привилегирован обществен статус, който сами си извоюват и удържат чрез своите знания и квалификация, чрез експертната и творческата си способност и конкурентност, както и поради професионалната си кастова принадлежност, още и поради самочувствието си на нужни хора, с които властта и обществото няма как да не се съобразяват. Сред тези социални слоеве и общности при 2-ри и 3-ти брак има мотивация за раждане на още свои деца - материалните и статусните условия за обезпечаването им са налични. Още, възпроизводството им остава близко до простото възпроизводство и поради факта, че при тях действат силни задържащи фактори, които ограничават емиграцията от техните среди, ограничават скъсването на семейните връзки и родовата приемственост. Поради всичко това тези слоеве и общности откъм върха на социалната пирамида се отличават принципно от следващите ги надолу масови средни класи. Проблемите с достатъчната раждаемост сред тези слоеве на върха на пирамидата идват от свръх-еманципацията на жените-професионалистки и с висока кариера, жените със самостоятелни светски и властови амбиции. Всичко това за много от тях прави невъзможно създаването и удържането на устойчиво семейство и партньорство. Още, поради отлагането раждането на първото дете, изпускането на естествения момент, което в края на краищата води масово до еднодетство, при това често на рисково висока възраст - за второ дете просто не остава време, нито мотивация и жизнена сила. Проблем е и възприемането на стилове на живот и кариера, при които отдаването за достатъчно дълъг период от време на пълноценно майчинство става трудно осъществимо. Това само по себе си е детеродна спирачка, превръщана от такива жени във философия, която фаворизира кариерата като екзистенциален заместител на майчинството и семейния уют. Сред тези слоеве като спирачка действат още: хомосексуалната мода (главно сред мъжете, които са нужни на жените като надеждни партньори); показният хедонизъм, в логиката на който семейството се възприема като досадно ограничаване на личната свобода и спонтанност; съвременните вулгарни модели на успеха, в логиката на които разголени силиконки ни уведомяват, че разбират от гледане на кучета и котки, но не ги интересуват децата; както и страхът, че децата няма да могат да бъдат предпазени от съблазните на лумпенизиращи групи, в които се злоупотребява с алкохол, има зависимост от наркотици, въвличат в престъпност и девиации, отдават се на паразитни философии и форми на съществуване. В тези слоеве, общности и съсловия на практика има модел на просто възпроизводство, което в най-чист форма съответства на цивилизационния модел на така наречения "Втори демографски преход". От гледна точка на общо-европейската демографска ситуация, това всъщност е практическия образец за възпроизводство, който е най-близо до "минималната достатъчност".

При средните и ниските слоеве на средната класа има обратна ситуация. Първо, в условията на Глобализация тези слоеве масово са засегнати от дестабилизиране, от процентно намаляване, от относително обедняване и от декласиране. Това в България става умножено по две, поради цялостната трансформация на обществото през Прехода (1989-2019) - големи сегменти от предишните средни класи бяха обеднени и декласирани, а на тяхно място се формират нови граждански структури, но в рязко намален брой и обем. Второ, в тази удвоена несигурност, при този удвоен риск от декласиране и обедняване, масовите средни слоеве на средната класа в най-голяма степен свиха своята детеродната норма - и субективно като нагласи, и обективно като житейска реалност. Детеродната норма се сви към 1 дете, което е 2 пъти по-ниско от нужното за просто възпроизводство. Значителен контингент от тези слоеве остават и без дете. Фактическата детеродна норма в тези слоеве през последното десетилетие е вероятно около 3 пъти по-малко от нужното за просто възпроизводство - тоталният коефициент тук вероятно е от порядъка на 0.7 до 0.9. Само поради това тази гражданска маса се самосвива с критично ускорен темп. Трето, ситуацията допълнително се влошава поради факта, че точно от техните професионални и граждански среди е най-голямата маса на емигриращите и оставащите да живеят в чужбина. Оттук се генерира не краткосрочното работене в чужбина, а дългосрочното учене и работене, после адаптиране към тамошните условия и оставане за дълъг жизнен период. Именно сред тези слоеве, поради емиграцията, е най-голям броят на разделените семейства, в които се скъсва родовата приемственост и възпроизводство - старите остават в самота и с чувството за изоставеност, а младите се атомизират, борейки се за оцеляване и интегриране във външна и често негостоприемна чужда културна среда (индивидуалистична и прагматична като базова ценностна нагласа). Кумулирането на ефекта от горните три демографски фактори (свита и забавена раждаемост, масова емиграция, страх от бъдещето и детеродна демотивация) именно сред тези слоеве и общности е най-значимо. На практика при тях се осъществява извънредно бързо и болезнено свиване, и намаляване, и дестабилизиране със загуба на дългосрочна поколенческа перспектива. По този начин се осъществява деформиране на социалната структура на обществото като цяло. Свиването и дестабилизирането на масовата средна класа по същество е демографска бариера пред засилването не само на икономическата, но и на политическата, и на моралната значимост и роля на средната класа в държавата, и в обществото. Още повече, че морално и психологически, именно младите поколения от тези слоеве в най-голяма степен се поддават и възприемат пропагандираните от масовата култура и медиите алтернативни модели за партньорство и семейство, за бездетство, за разделено и самотно живеене, за алтернативен секс и хедонистични практики, които намаляват детеродната способност, и способността за устойчиво семейно и родителско партньорство - и мъжко, и женско. Цялостната картина на демографски срив в зоната на средните класи от 15 години изглежда като натрупваща се демографска катастрофа. Оттук и обективната нужда демографите и социолозите да рисуват и прогнозират възпроизводствените процеси в хоризонталната специфика на основните социални слоеве, а не традиционно само чрез усреднените коефициенти и показатели. Това е нужно просто защото има драстични разлики - количествени и качествени - между реалните процеси на възпроизводство сред основните стратификационни слоеве. Още, защото различните слоеве имат различна значимост за общата стабилност и просперитет на обществото и държавата, за общото развитие на икономиката и производителния капацитет на обществото и държавата, както и за съхраняването на българската нация като органична макро-общност с ясна културна и историческа идентичност. Значимостта на средната класа е безспорна и безалтернативна.

Ниските социализирани слоеве - работнически, чиновнически, земеделски, обслужващи - също имат относително добро демографско възпроизводство. От една страна, те по инерция, а и поради по-ниската им контрацептивна култура, както и поради по-рядкото отлагане на първото раждане, имат детеродна норма, която е далеч под нужната за просто възпроизводство, но не е толкова ниско, колкото при средната класа. Тоталният коефициент тук вероятно е от порядъка на 1.0 до 1.3. Проблемът сред тези слоеве не е толкова в нежелаенето на 2-ро дете, а в натрупването на здравословни проблеми и трудности при забременяване, в многото принудени аборти и вредите от тях, в поразяването на значителни части от младите поколения в тези слоеве от алкохолизъм и наркомании. Още, от модерни женски стилове на живот, въз основа на вулгарност и рисков промискуитет, както и от масово поразяване на младите мъже от чувство за непълноценност, бедност и комплексираност пред жените. Второ, ниските социализирани слоеве не са така фатално орязани допълнително от масирана емиграция, както добре образованите и квалифицираните слоеве, и както масовите слоеве на средната класа. При тях емиграцията, оставаща да живее в чужбина, е относително по-малка. Преобладава моделът на ходене в чужбина за краткосрочна работа, или за по-продължителна работа, но с цел прибиране в България - след определено материално и финансово натрупване, или след изтощаване от работата и живота в чужда среда. Големият проблем при тях е качествен - намалява техният човешки капитал. В тези слоеве и общности бързо се снижава степента и качеството на образоваността, свива се и се примитивизира културността им, натрупва се масова политическа апатия или агресивност, разколебава се базовият им рефлекс към традиционна идентичност и обществена интегрираност. Сред тези слоеве и общности има голяма структурна и регионална безработица. Масово се получават ниски доходи, поради което се поддържа стандарт на живот на оцеляването. А това пък детерминира затъване в "културата на бедността", с психика и манталитет на непреодолима бедност и провинциална отхвърленост от светлия и цивилизован свят. Всичко това ерозира в голям обем тези слоеве и общности, снижава жизнения им тонус, дезинтегрира ги от държавата и ценностите на обществото, изтласква ги към асоциалност и лумпенизация. Последното означава излизане извън активната работна сила в държавата, преминаване към стратегии и практики на паразитизъм и консумативност. В края на краищата това води към снижаване на обществената им производителност общо като граждански слой и общности, включително критично свиване на мотивацията им за раждане на деца и възпроизводство.

В зоната на крайната бедност (теоретично наричана "абсолютна", граждански наричана "мизерия", т.е. хората с доходи под изчисляваните граници на бедността), която закономерно прераства в маргиналност и аутсайдерство, обратно на всички горни стратификационни слоеве, има в пъти по-висока норма на раждаемост - субективна, и още по-висока като житейска реалност. Тоталният коефициент вероятно достига и надминава 3.0. На практика тук отново се твори обществена диспропорция, но с обратен знак. Вместо намаляване и свиване тук става разрастване - и като брой, и като процент сред цялото население. Вместо интегриране и цивилизоване, тук - поради нарастването на броя, и поради компактността на общностите, и поради примитивните социални отношения в тях, и поради възприемането на асоциални модели за публично поведение, и поради обричането на децата не само на бедност, но и на малограмотност, става обратното. Това са общности на социалното изключване и самосегрегиране, както и на гражданска непълноценност - вследствие на непокритите минимуми за индивидуална образованост и социализираност, първо на родителите, а след това още повече на децата им. От цивилизационна гледна точка сред тези маргинални и аутсайдерски слоеве процесът е обратен. Не цивилизоване, а връщане назад към патриархално-феодални порядки. Връщане назад към примитивност и природна първичност. Връщане назад към форми на лична зависимост, феодална и дори робска, при всички случаи племенно-родова. Това в класификационната схема на Алвин Тофлър е или връщане към "първата вълна", или още по-назад към предисторията. Погледнато отново откъм качеството на човешкия капитал (тук той на практика почти липсва, проблемът е в неговата липса), бързо се увеличава делът на децата и младежите (по закон бъдещи пълноправни граждани), които са затиснати от заобикалящата ги деформираща бедност, от масова малограмотност и неграмотност, от масова лумпенизация и асоциалност, от липса на социализиращ родителски пример. Както и от липса на родителски и общностни стимули за културност и добро образование, за обществена интеграция и за труд, за уважение към обществените норми и ценности, за интегриране и формиране на градивна идентичност. Това е бързо разрастващо се население, което е изпаднало и остава под нужния минимум от трудови навици и базови социални умения, от желание за интегриране и готовност за обществена дисциплина, без нужната мотивация и собствено усилие за обществена интеграция, включително за покриване нарастващите стандарти за гражданска нормалност в съвременното европейско общество - високо и всестранно институционализирано, на знанието и образоваността, на компютърната комуникация и потоците информация, на производителната квалифицираност, на труда и гражданския принос за демокрацията и цивилизованото общо развитие. От чисто количествена и статистическа гледна точка тази рязко по-висока слоева раждаемост изкуствено надува общото число и коефициенти на раждаемостта в България. Това е заблуждаващо. Ако се отчита раждаемостта по слоеве, тогава ясно ще се види, колко катастрофално ниска е раждаемост и възпроизводство при образованите, производителните и интегрираните слоеве, при средните класи, но и също така колко застрашително висока е раждаемостта сред аутсайдерските слоеве. Общите коефициенти не бива да прикриват тази реалност. Това не е нито в националния интерес, нито в интерес на държавата и доброто й управляване.

Докато сред образованите общности и средните слоеве има бързо покачване на възрастта на първото раждане, става дума за така наречената "отложена раждаемост" вече масово до и над 30 години на жената и последващата я еднодетност, то при най-ниските и маргиналните слоеве, обратно, има масова "ранна детска" и множествена раждаемост. Така детеродната норма не само се различава в пъти, но се получава и едно изпреварване - вече с цяло едно поколение - на ниско-статусната раждаемост спрямо средно- и високо-статусната раждаемост. Така колелото на възпроизводството всъщност се върти с различни скорости - при ниско-статусната и аутсайдерската с 2 пъти повече обороти, в сравнение със средно и високо-статусната, образована и социализирана раждаемост. Това следва да бъде специален разрез при прогнозирането, особено в средно и дългосрочна демографска перспектива. Например важно е да се знае, че около 2050 г. населението на България ще се стопи до около 5 млн. души (при сегашна база). Но вероятно още по-важно е да се каже и каква пропорция бихме имали тогава между образовани и социализирани слоеве срещу малограмотни и аутсайдерски, колко ще са българите срещу дезинтегрираните малцинства, кои общности ще са затихващо-остарели и кои ще са жизнено-младежки. Това са съдбоносни за бъдещето на държавата и на нацията ни структурни разрези. Ранната и множествената ниско-статусна раждаемост е начин за възпроизводство и разрастване на бедността, на неграмотността, на асоциалността и дезинтегрираността, на субстанциално непроизводителната част от населението. Нещо повече, чрез тази детеродна диспропорция бедността се увеличава, става все по-дълбока, натрупва се агресивен спрямо държавата и цивилизованите порядки в нея граждански потенциал. Това са все опасни неща, демографски и социални бомби, които натрупват сила и налягане, за да избухват в бъдеще.

Погледнато икономически, това поколенческо разминаване между основните слоеве - високо-производителни и ниско-производителни, всъщност, запушва икономиката, спира развитието й. Просто защото се оказва, че икономиката трябва дълго да изчаква новите качествени поколения работна и гражданска сила, а междувременно се задръства от ниско-културна, ниско-производителна и трудно-интегрируема човешка маса. Годните за висока производителност и иновации идват малко и забавено. А негодните за работа или само за ниско-производителна работа стават все по-голяма тежест - не само когато не работят (получават нарастващо социално подпомагане и издръжка), но и когато работят, защото не са годни за производителен труд в условията на детайлна регламентация и прецизна организираност ("втората вълна" по Тофлър), нито за ефективна самоорганизация за производителен и творчески дистанционен труд ("третата вълна" по Тофлър). Европейският съюз вече алармира през 2005, че демографската криза е икономическа спирачка. Тук само конкретизирам, че не само в количествения, но и в качествения смисъл и измерения. Не е важно само количеството на работната сила, но и нейното качество. Това през последните 1-2 години вече започна да се осъзнава. Работодателите приплакват, че не могат да намерят годни и производителни работници, служители и специалисти. МТСП вече разработва съответни анализи и програми. Активно се говори за внос на работна сила от други континенти. И така нататък. Проблемът е вече остър, вече е осъзнат. Търси се решение. Но при това търсене има и една голяма опасност. Може този проблем допълнително да бъде утежнен, ако дефицитът от работна сила, се тръгне да бъде запълван чрез внос на външна работна сила. Проблемът е ако външната работна сила така се подбира, че да се включи към нашите ниски и маргинални слоеве, а не към нашите интегрирани и производителни среди и/или към нашите елитни общности и слоеве. Ако направим това, пак ще удвоим вече видимия си вътрешен проблем. Опасността е да си внасяме не високо образована и годна за интеграция, а ниско образована и малокултурна външна имиграция, която при това не желае бързо да се интегрира към обществото и културата в България - интересуваща се само от работата и доходите си тук, но като живее в свои обособени и неинтегриращи се общности, квартали, райони. Българската икономика се нуждае от качествена работна сила - образована и квалифицирана, културна и възпитана, социализирана и интегрирана. Без такава работна сила икономиката не е в състояние да реализира бърз и устойчив естествен растеж. Без такава работна сила нито инвестициите и многото пари сами по себе си, нито модерното управление и комуникации сами по себе си, нито новата техника и технологии сами по себе си могат да генерират бърз и устойчив икономически растеж. Нужни са хора. Решаващи са работещите производително хора. Преди всичко млади хора, но не какви да е, а образовани, социализирани, интегрирани. Това е пряката връзка между демографските процеси и възходящата или запушената перспектива за икономиката ни. Важността, дори фаталната важност, на тази връзка и зависимост, още не се осъзнава в необходимата степен и сериозност, а това би трябвало да стане колкото се може по-бързо и по-цялостно.

От разгледаното до тук става ясно, че семейната стратегия трябва да бъде внимателно съобразена с различните социални слоеве и да бъде насочена към най-засегната част от населението - долните слоеве на средната класа и работниците. Това са и хорота които до голяма степен осигуряват бюджетните приходи и именно там трябва да се наблегне при провеждането на семейните политики. Трябва коренно да се промени досегашното отношение на държавата към различните семейни общности, като например използването на данъчни облекчения за млади семейства с деца вместо директното даване на пари.