Възходът на страните от Югоизточна Азия
Развитието на т.нар. "бързо развиващи се" или "изгряващи" ("emerging") страни в Югоизточна Азия показва, че в близко бъдеще от тях могат да дойдат голямо количество капитали.
Югоизточна Азия е регион в Азия, разположен на юг от Китай, на изток от Индия, на северозапад от Австралия и на запад от Нова Гвинея. Това е регион, който се отделя освен от чисто географска, също и от геологична гледна точка. Дели се на 2 подрегиона – континентална част и островна част. Континенталната включва п-в Индокитай и п-в Малака, а островната – най-големия в света Малайски архипелаг. Последният обхваща някои от най-големите острови на Земята – Нова Гвинея, Борнео, Суматра, Сулавеси, Ява и др., като Нова Гвинея (поделена между Индонезия на запад и Папуа Нова Гвинея на изток) единствена от големите острови не е считана към Югоизточна Азия, а е причислявана към Океания. Континентална Югоизточна Азия включва Виетнам, Камбоджа, Лаос, Мианмар, Тайланд, а островна Югоизточна Азия включва Бруней, Източен Тимор, Индонезия (без Нова Гвинея), Малайзия, Сингапур, Тайван, Филипините, като Малайзия е и в 2-та подрегиона, тъй като нейната западна част е разположена на п-в Малака, а източната е на остров Борнео.
В исторически план икономиката на Югоизточна Азия е силно повлияна от колониалните интереси на европейски сили, като Португалия и Нидерландия, а по-късно също Великобритания и Франция. Дори преди прогресивно засилващото се влияние на тези държави обаче регионът е бил от съществено значение за търговията на подправки, като джинджифил, карамфил, пипер и индийско орехче. Първоначално установена от арабите и индийците, по-късно тя привлича вниманието и на европейски колонизатори, които постепенно започват да налагат своите интереси. Икономическата им намеса скоро прераства в геополитическа, тъй като европейските търговци започват да търсят начини за разширяване и подсигуряване на дейността си, което довежда до анексия на територии. В резултат на това – нидерландците се установяват в Индонезия, британците – в Малайзия, а французите – в Индокитай. Това довежда до развитие на търговията, инфраструктурата и технологиите в района: възникват нови икономически отрасли – като минната промишленост; увеличава се износът на ориз за сметка на този на захар и платове; развиват се транспортните услуги. След 1950-те години икономическото развитие на на почти всички капиталистически държави в региона води до градска индустриализация, макар земеделието да остава основен отрасъл в много от тях. Това обаче бързо се променя особено от началото на третото хилядолетие.
През 1967 г. се създава Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) – политически, икономически и културен съюз, в който от региона участват Бруней, Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур, Тайланд, Виетнам, Мианмар, Камбоджа, Лаос. Оттогава започва да се наблюдава значителният прираст в икономиката на тези страни. Първичният сектор, в частност селското сопанство, все още е сериозен източник на доходи в почти всички държави от Югоизточна Азия. В Камбоджа и Лаос например този отрасъл осигурява постоянна работа за 2/3 от населението. Поради икономическите политики за развитие на вторичния и третичния сектор обаче все пак се наблюдава спад на заетостта в първичния.
Разрастването на вторичния сектор е сравнително бързо, макар и скорошно явление – развитието му започва едва през 1960-те години с икономическо съдействие от АСЕАН. В почти всички югоизточноазиатски държави е много развита хранително-вкусовата промишленост. Изключение прави само Сингапур, където доминира производството на електротехника и транспортни съоръжения. Други съществени за региона индустрии са текстилната в Тайланд, Филипините и Мианмар и химическата – в Тайланд и Индонезия. Металургията също е от важно значение – Тайланд, Малайзия и Индонезия са водещи производители на калай. В малки количества се добиват и обработват никел, хром и мед.
Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (на английски: Association of Southeast Asian Nations), често наричана и със съкращението АСЕАН(ASEAN) е политическа, икономическа и културна организация на 10 държави от Югоизточна Азия. АСЕАН е основана на 8 август 1967 г. с подписването на Банкокската декларация от представители на Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур и Тайланд. Впоследствие членове на организацията стават също Бруней, Бирма (днес Мианмар), Камбоджа, Лаос и Виетнам. Тя се стреми към ускоряване на икономическия растеж, обществения напредък и културното развитие в страните членки и към защита на мира и стабилността в региона. Организацията е форум, даващ възможност на членуващите в нея страни да обсъждат мирно спорните въпроси, които възникват помежду им. Страните от АСЕАН имат обща площ от 4.46 милиона квадратни километра или 3 % от цялата суша на Земята, а населението им е около 600 милиона души или 8.8 % от хората по света. През 2010 година техният общи номинален брутен вътрешен продукт е около 1.8 трилиона долара. Ако АСЕАН беше една държава, по този показател би заемала 9-то място в света и 3-то в Азия след Китай и Япония.
10-те държави от Югоизточна Азия започват амбициозен експеримент в края на 2015 година. Те интегрират икономиките си в опит да постигнат по-добро глобално равновесие и просперитет за 622-та милиона жители на региона, пише MarketWatch. Техният общ пазар, който напредва повече от десетилетие, има за цел обещаващият регионален блок, в който попадат страни от богатия и отворен Сингапур до развиващия се Мианмар, да се конкурира с Китай и Япония.
С течение на времето страните, които всички са членки на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), възнамеряват да стимулират икономическите връзки чрез допълнително намаляване на тарифите и да позволят по-свободно движение на работна ръка, услуги и капитал в целия регион, простиращ се на над 6200 км между Тихия и Индийския океан. Блокът, в който попадат още Бруней, Камбоджа, Индонезия, Лаос, Малайзия, Филипините, Тайланд и Виетнам, е бързо развиващ се дом на растяща средна класа, но и на повсеместно разпространените бедност и неравенство в доходите. Лидерите на групата се надяват икономическото развитие да бъде усетено от повече хора в региона, чийто комбиниран брутен вътрешен продукт с размер 2.6 трлн. долара се очаква почти да се удвои до 2030 г.
Целите на групата повтарят ерата на Европейския съюз през 50-те години на ХХ век – още един геополитически блок, чиито членове страдаха десетилетия, преди да се обединят. Също както в Европа – пълната интеграция може да отнеме десетилетия. Югоизточно-азиатската група не планира да има единна валута, подобна на еврото. Тя все още ограничава трансграничните пътувания за разлика от Шенген в ЕС. Пречките пред презграничните услуги (например финансовите и транспортните) са в процес на разработване. И въпреки, че членовете на АСЕАН намалиха вносните мита през последните години, други бариери като например вносни квоти и езикови изисквания за чуждестранните работници ще отнемат години, за да се премахнат. Дебютът на блока обаче разбуди някои опасения сред индустрии като добива и преработката на захарна тръстика и захар и асемблирането на автомобили. Опасенията са свързани с различната цена на труда, която в някои страни е по-ниска, субсидиите, които някъде липсват, конкуренцията, „изтичането на мозъци“. Според експерти подобни опасения могат да забавят интеграцията, след като страните не успяват да ратифицират мерки, одобрени на регионално ниво. Блокът стъпва на основите на АСЕАН – съюз от най-вече развиващи се страни, създаден през 1967 г. по време на Виетнамската война от проамериканските правителства в региона. Желанието за интеграция в Югоизточна Азия нарасна по време на Азиатската финансова криза в края на 90-те години на ХХ век, когато държавите, чиито валути се обезцениха, се почувстваха засегнати от отношението на глобалните спасителни институции. АСЕАН се надява да надгради този напредък не само чрез стимулиране на търговията, но и чрез координиране на политиките, които ще донесат ползи на гражданите, като например, намаляване на роуминг тарифите и свободното движение на квалифицирани работници.
Oчaĸвa ce дo 2025 гoдинa интepнeт иĸoнoмиĸaтa нa Югoизтoчнa Aзия дa дocтигнe 300 милиapдa дoлapa. Πpичинaтa - милиoни xopa в peгиoнa вeчe ca чacт oт мpeжaтa и зacилвaт oнлaйн тъpгoвиятa, нeзaвиcимo дaли cтaвa въпpoc зa oбиĸнoвeнo пaзapyвaнe, тъpгyвaнe, peзepвaции, игpи или пpocтo пopъчвaнe нa xpaнa. Πpeдпoлaгa ce, чe пpeз 2019 гoдинa интepнeт иĸoнoмиĸaтa нa peгиoнa щe дocтигнe 100 милиapдa дoлapa, a aĸo pacтeжът ce yвeличaвa c oчaĸвaния тeмп oт 200 %, дo 2025 гoдинa oбopoтът щe yдapи 300 милиapдa дoлapa. Toвa пoĸaзвaт дaнни oт oтpacлoв дoĸлaд нa Gооglе, Теmаѕеk Ноldіngѕ и Ваіn & Соmраnу, цитиpaн oт Rеutrеѕ. Прeдишнитe oчaĸвaния зa 2025 гoдинa бяxa зa pacтeж дo 240 милиapдa дoлapa. Увeличaвaнeтo нa пoтpeбитeлитe oбaчe нaлaгa нoви изчиcлeния. Tъpгyвaт пpeдимнo млaдитe xopa, ĸoитo изпoлзвaт тeлeфoнитe cи зa вcичĸo, ĸoeтo e възмoжнo дa ce cвъpши c ycтpoйcтвoтo. "Toзи тeмп нa pacтeж нaдxвъpли вcичĸи oчaĸвaния. Beчe гoлeми мacи oт нaceлeниeтo имaт дocтъп дo мpeжaтa, a дoвepиeтo нa пoтpeбитeлитe в цифpoвитe ycлyги ce e пoдoбpилo знaчитeлнo", пишe в дoĸлaдa.
Πpeз пocлeднитe чeтиpи гoдини пoвeчe oт 37 милиapдa дoлapa ca инвecтиpaни в oнлaйн ĸoмпaнии в Югoизтoчнa Aзия, ĸaтo пo-гoлямaтa чacт oт тяx влизaт във фиpми зa eлeĸтpoннa тъpгoвия. Haпpимep мoднaтa плaтфopмa зa тъpгoвия нa дpeбнo Zіlіngо или eднopoзитe в cфepaтa нa cпoдeлeнo пътyвaнe ĸaтo Grаb и Gојеk. Caмo ycлyгитe зa cпoдeлeнo пътyвaнe възлизaт нa cтoйнocт 13 милиapдa дoлapa, ĸoeтo e 4 пъти пoвeчe oт 2015 гoдинa. Oчaĸвa ce дo 2025 гoдинa oбopoтът в ceĸтopa дa дocтигнe 40 милиapдa. Cилният pacтeж извeждa peгиoнa дaлeч нaд cpeднитe cвeтoвни cтoйнocти, ĸoeтo гo пpaви пpивлeĸaтeлнa инвecтициoннa дecтинaция. Зa тoвa дoпpинacя и тъpгoвcĸaтa вoйнa мeждy CAЩ и Kитaй. От стpaнитe пoпaдaщи в пepимeтpитe нa Югoизтoчнa Aзия - Индoнeзия, Taйлaнд, Филипинитe, Maлaйзия, Cингaпyp, Bиeтнaм, Mиaнмap, Kaмбoджa, Лaoc, Бpyнeй, дoĸлaдa пoпaдaт caмo Индoнeзия, Maлaйзия, Bиeтнaм, Cингaпyp и Филипинитe, ĸъдeтo днec имa 360 милиoнa пoтpeбитeли oнлaйн, cпpямo 260 милиoнa 4 гoдини пo-paнo.
Meждyвpeмeннo пpoмишлeнocттa в peгиoнa вce oщe ce бopи дa зaпълни пpoпycĸитe в paбoтнaтa cилa, ĸaтo тъpceнeтo нa ĸвaлифициpaни тexничecĸи paбoтници знaчитeлнo нaдвишaвa пpeдлaгaнeтo. Дopи Cингaпyp, ĸъдeтo имa cтpoги oгpaничeния въpxy чyждecтpaннaтa paбoтнa pъĸa, вeчe пpecлeдвa пoвeчe чyждecтpaнни ĸaдpи в жeлaниeтo cи зa paзpacтвaнe нa ceĸтopa. Така Югоизточна Азия много бързо настига развитите и другите "изгряващи" страни и променя световния икономически климат в своя полза.